Рироу Бейн
Играч
Posts: 83 
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 27, 2016 16:49:00 GMT
Усмихнах се широко на мъжът,; не благодаря, искам само една бира, обърнах се към Шанара; а ти пиеш ли принцесо?
-Впрочем не си мислете че има нещо между мен и тази фея.
Изричайки тези думи се почуствах странно, сякаш не бях в своята си кожа.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26 
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 27, 2016 17:08:42 GMT
- Здравейте, чадо. С какво мога да Ви помогна? Виждам, че не сте от тук. - ме попита бабата елфка.Поогледах я.Стори ми се безопасна и реших да отговоря.
-Добър ден.Ами не само минаваме с дружките.Дойдох да се помоля на богинята.Разкажете ми нещо за нея, защо статуята и е в центъра на града?-свалих качулката и русите ми коси се спуснаха до коляното.Така изглеждах доста по - малко страшна за нея.Все пак бях измила лицето си в паничката.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 27, 2016 17:35:54 GMT
-Аз съм елф и жрица.Сегашно време и искам само вода
продължавах да се усмихвам както винаги правих
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 18:18:29 GMT
В Таверната "Каменната Могила":
Възрастният господин с престилката се усмихна леко неловко и добави в разговора:
- Да, виждам, че сте елфка. Личи си. По ушаците и другите работки. Разбира се - прие поръчката им той и се отправи зад бара, докато по пътя взе две празни чаши от празна вече маса.
Озова се зад бара, изми ги и после сипа в същите чаши пиво за Рироу и вода за Шанара.
- Половин жълтица за питиета. Нощувката в нашето страхотно семейно местенце "Каменната Могила" е по една златна монета на вечер, на стая. Разбира се, това включва едно безплатно ядене - сутрин от 8 до 11ч. и по едно безплатно питие на ден. Даже имаме тоалетна, която се намира зад сградата. Ако цената ви изглежда висока - нормално - това е проспериращо селище, в което навярно ще останете максимум седмица в страноприемницата ни, после ще си създадете собствено жилище най-вероятно. Жрицата може да създаде свой храм, освен този на Тимора. Ще ви хареса тук. Пък и в "Каменната Могила" рядко идват Червените Кърпи.
- Ае, Тоблен, стига си зарибявал клиентелата. Дамата не виждаш ли че само водица иска? - леко опиянен един мъж с бирено коремче и общо 0 косъма по темето си, но компенсираше с брада се облегна на бара и прекъсна разговора им. Погледна към Шанара и добави, този път към нея: - А ако искаш нещо повече от водица, ела у моята стая тази вечер. Все ще се намери нещо и за тебе. - мъжът се ухили селяндурски и самоуверено, сякаш смяташе, че вече я спечелил.
Пред Олтара на Тимора:
Жрицата се усмихна леко, когато видя, че имаше заинтересованост към богинята й и нейният занаят:
- Тимора е богинята на късмета. Издигнахме статуята й тук преди век, тъй като жителите на Фандалин разчитат най-вече на късмета си - около 80% от обикновените жители тук са миньори, търсейки златни и ерудиеви жилки в мините. Легендите разказват, че Фандалин съдържа невъобразимо съкровище и мнозина семейства прекарат целите си животи тук, търсейки. Разбира се, успяват да намерят злато, иначе никой нямаше да се занимава. Честен бизнес си е. Миньорите се молят на Тимора за да намерят злато днес, да не умрат в мините и за да бъдат семействата им здрави. Слава на Нейното Име. - жената затвори очи и устните й започнаха да се движат. След 2-3 секунди отвори очи и подаде ръка напред:
- Между другото, аз съм Сестра Гирела, единствената жрица в града. Ако ти и приятелите ти наистина само минавате, мога ли да ви помоля за нещо? Виждам, че сте претърпяли доста неща и богинята Тимора ви е опазила. Навярно може да ви опази още веднъж, докато с вас сключим пакт - да убием два заека с един камък... макар да съм против убийството на зайци, веганка съм, но това е израза. Моите уши са винаги отворени за гласа на Тимора... но това ме прави уязвима към виковете на други астрални същества. Нощем, мога да чуя виковете на жена. Не, не съм луда! Чувам я. Чувам писъците й, гласът й. От тогава чета доста за фолклора на това място - разбрах, че жена на име Атага е била убита преди стотина години в Конибери, по зверски начин. Жената от сънищата ми... отговаря на това име. Нейният дух... се нуждае от мир. Да почива. И да ме остави да спя, в името на Тимера. Бих отишла аз, но не желая да виждам такава болка. А и не мога да оставя олтара, като главна жрица. - гласът на Сестра Гирела звучеше искрен и сякаш наистина се нуждаеше от помощ.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 27, 2016 18:27:54 GMT
Седнах на дървеният стол, подпрях изморените си ръце на дървената маса.
Докато тръгнах да отпивам от прекрасното пиво, забелязах противният селян с бирено коремче но с прекрасна брада(сру, но адмит ит брада форевър).
-Хей ти грозника с коремчето, я остави дамата намира и си намери друго занимание, я направо вземи да потренираш малко че приличаш на бъчва, плешивко, провикнах се през масите на таверната и обидата стигна до мъжът.
M_68QTD7+3·
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 27, 2016 18:31:45 GMT
-Ама разбира се
Приближиш се до пияния мъж спокойно
-Но първо
жезъла се появи в ръката ми и замахнах към него.
-Това е за мръсните ти думи.
G7VdbF16
·
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 18:37:15 GMT
Дебелакът се усмихна още по-широко и за толкова дълго, че всеки от присъстващите в бара можеше да си поиграе със зъбите му наум на "Тука има, тука няма".
- Защо бе, пикльо? Ти ли ще я ебеш тая вечер? - мъжът тъкмо се наклони напред и извъртя глава към Шанара отново, когато острият му език му изигра лоша шега.
- АХ! - изкрещя мъжа, когато мокра на петна от рязлато пиво кърпа го плясна по очите през бара. Тоблен от другата страна, изпъчил гърди, дишайки тежко, стоеше сериозно. В същия момент и Лейди Шанара го докосна със стафа си, от което той повърна на момента.
- Н-напусни страноприемницата ми, Майт! Ела утре к-к-като изтрезнееш! - вените на врата му и челото пулсираха видно.
Дебелакът сваляч, който бе наречен Майт, изръмжа, но понеже не виждаше почти нищо на момента се примири, запъти се към изхода с ръце напред като мумия и излезе, блъскайки с рамо дървената входна врата в знак на протест.
След това всичко бе тихо, а останалите две маси, от които тази с 2ма останали мъже, където седеше Майт, се подхилваха тихо, но си гледаха в чашите. Само звук от повръщано пред страноприемницата се чуваше.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 27, 2016 18:42:04 GMT
Благодаря ти, отвърнах на собственика на прекрасната таверна с ''приветливи хора'', помислих си като стиснах чашата в знак на недоволство.
Отпих още веднъж след което попитах дали предлагат някаква храна.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 18:51:22 GMT
Въпросът на Рироу сякаш мина право през ушите на Тоблен, или поне не го бе чул за момента:
- Аз-аз-аз... няма аз да чистя това повръщано. Вие го накарахте да повърне в страноприемницата ми. Вие с Вашата магия. - очилатият собственик сочеше към Лейди Шанара. Той отмести поглед и към Рироу. Кой от тях бе виновен за това? Кой щеше да го изчисти?
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 27, 2016 19:09:01 GMT
Когато жената ме помоли да убия зайците, я погледнах озадачено.Премигнах няколко пъти бързо и след това се опомних.Не усетих болка в този град, когато идвах, но това можеше да се дължи на факта, че богинята го пазеше.
-Значи така искате да убия два заека.-Погледнах я с големите си очи, в които се изписа болка, мразех да наранявам малки сладки зайчета, аз ги обичах адски много.-Имате късмет познавам човек, който може да ви донесе този улов.-Визирах себе си.-След час ще дойда със зайците.-коленичих и жрицата постави ръка в/у главата ми.
***
Вече стоях в гората на една поляна.Реших, че ако запея и привикам дивите зайци при себе си, те доброволно ще се пожертват.Така се и случи седнах на земята, затворих очи, помолих се на майката земя за помощ, и запях.След около 5 минути две пухкави топки заподскачаха отстрани до мен.Поиграх си с жертвите ми преди да ги напъхам в торбата и да ги отнеса в града.
***
Точно в уреченото време жрицата ме, чакаше пред паметника на богинята.Бе с гръб към мен и с лице към нея.На вярно се молеше за благоденствие.Отидох и застанах до нея.
-Улова е жив и завързан в торбата.Те доброволно ще станат жертви, в акта на вашето спасение.Имам специална връзка със земята и тя прецени за реден този принос и за мир на душата на бедната жена.Но ще ви запитам само едно, защо не усещам нейното присъствие в града и извън пределите му.Някаква личностна прокоба ли е това?-не поглеждах в очите и докато говорех.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 27, 2016 19:27:58 GMT
Вече бях прекалено разстроен и ядосан за да слушам глупостите на който и да е.
-Искаш ли и ти да повърнеш от същата магия , заплаших мъжът поглеждайки го злонамерено, отпивайки от пивото.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 19:29:27 GMT
Сестра Гирела пое торбата с двата заека и каза спокойно:
- Благодаря ти. Заешките крачета са талисман за късмет. Може би с тях, Лейди Тимора ще бди повече над миньорите ни и градчето ще просперира дори повече. - жената подаде една свещ към Ридиана. - Като малка отплата. Можеш да я запалиш, за да чуе Тимора молитвата ти. Но.. зайците не са за жената. Искам вие да отидете там - ти и дружките ти, както каза ти, и да дадете мир на духа й. Вземете някаква дрънкулка, с която да я накарате да се види и да осъзнае в какво се е превърнала. Руините на Конибери е на северозапад, на два дни път от тук по Триборските Следи. Мога да ви платя двайсет жълтици за тази специална услуга, която ще ми направите. А... като допълнение - духовете виждат всичко по този свят. Сигурен съм, че ако се осъзнае и преди да се върне в своя свят, ще може да ви отговори на един въпрос, който имате. За каквото и да е.
***
В таверната:
Очите на Таблен се разшириха още повече. Моментният прилив на адреналин го караше да не прощава на тези, които го обиждаха, особено в собствената му страноприемница.
- Навън и вие двамата тогава! Ти и жрицата! Не сте добре дошли повече в "Каменната Могила"! - с показалец той сочеше вратата.
|
|
Афреа
Играч
Posts: 49
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 27, 2016 19:40:16 GMT
-Много Ви благодаря за ябълките, конете ще бъдат доволни.-докато казвах това взех парчето ябълка от ръката на жената и вкусих...:
-Тази ябълка....мммм.стахотна е!А доколкото за това дали ще се нанасям тук, не няма, просто имам малко работа в този град, но идеата не е лоша...
-Имате ли още от тази превъзходни ябълки?Бих искала да си купя за изпът...-сърдечно и топло поглеждайки надолу към дребния хобит, тъй като размера му беше доста..доста дребен.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 27, 2016 19:44:11 GMT
Взех свещичката и я сложих в чантата си.Приклекнах, жрицата ме благослови.
-Вероятно аз и дружките ми ще изпълним мисията ви.Ще говоря с тях и по залез слънце тази нощ ще дойдем да съобщим отговора си.-тръгнах към каруцата с надежда, че всички ще са там, за да им съобщя прекрасната новина.
***
Когато стигнах каруцата ми се наложи известно време да почакам преди завръщането на другарите си.Когато всички се събраха на едно място им разказах за жрицата, за проблема и с духа на жената, за ПАРИТЕ, и за това колко ще е приятно да и помогнем, и ЗА ПАРИТЕ които ще спечелим, споменах из м/у , и че за награда може да получим отговор на въпрос по избор.
-Е, навити ли сте? - погледнах към компанията.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 19:46:08 GMT
- Една касетка за златна монетка. Поне монетите не са златни-ПРЕВЪЗХОДНИ! - каза ниската жена и сложи ръце на кръста си енергично.
- И ако вие и приятелите ви искате да спите някъде, ние във ферма "Аделийф" ще ви приютим, винаги има свободно местенце на масата ни и в хамбара. Аз съм Лайла между другото. Лайла Аделийф. - жената се представи с лек поклон, което я правеше още по-ниска, но изобщо не изглеждаше слаба. Човек би се попитал дали беше хобит, или джудже. - Фермата все пак е почти празна - само аз и сина ми живеем тук вече.
____
Половин час по-късно, всички се бяха събрали около каруцата. Когато Ридиана тръгна да се обяснява на своите другари,
вързания за колелото на каруцата Тоби се засмя и каза:
- Шматароци, не виждате ли промяната в каруцата? - когато го каза, те вече можеха да забележат, че нещо сякаш липсваше. Бяха оставили празния контейнер с карти пред юздите - сега го нямаше. Платняната покривка на каруцата за провизии беше повдигана и после сложена отново.
|
|
