Афреа
Играч
Posts: 49 
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 16, 2016 18:26:35 GMT
След като си починах станах като първо проверих как е гоблина,да не би да е издъхнал от жаркото слънце.Дадох му вода и къс хляб колкото да не умре от глад.Отидох до воловете, за да им вдъхна малко кураж,след като им докоснах съзнанията и ги успокоих,им дадох вода и храна.Отдръпнах се и се пренесох в моя собствен свят докато останалите си почиваха...
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64 
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 16, 2016 18:46:40 GMT
Аз, като едно малко момиченце ,започнах да си играя с пеперудите защото ми беше много скучно.Обикалях наоколо и си говорех с пеперудите.Не след дълго седнах под едно дърво за да си оправя дългата ,руса блестяща коса.....отне ми доста време да я оправя,но вече съм готова.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 16, 2016 19:56:01 GMT
Въздух нахлу в белия ми дроб.Бе болезнено.Започнах да хриптя и сълзи се стекоха от очите ми.
-Какво стана.Главата ме боли.-раните ми бяха заздравели.Земята отново помогна.Още лежах в пръстта загребах малко и я поднесох към устните си.-Благодаря...Благодаря за всичко.-след това се изправих.Всички се бяха пръснали.Отидох до каруцата и погалих коня.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 16, 2016 20:02:36 GMT
Отидох до коня ,който съживих.Хм.....как да те кръстя?Точно!Ще те кръстя Михаил на моят ангел пазител.Някакъв спомен ме връхлети,спомних си как всички близки хора за мен бяха избити от демони.Този спомен изчезна бързо и отново се върнах към коня.Може ли да те пояздя?.качих се на него и той малко по малко тръгна.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 16, 2016 20:08:32 GMT
Стоях до коня, когато Шанара се приближи.Проведе един доста съмнителен монолог с коня.Мисля, че го кръщаваше.Но според мен имаше един огромен проблем.Даваше мъжко име на женски кон.Погледнах я, тя се качи на него и потегли бавно.
-Женски е.-казах и коня завъртя опашка.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 16, 2016 20:10:31 GMT
Докато седях на вагона четейки книгата си усещах как слънчевите лъчи пронизваха главата ми и я изпълваше с болка.
Станах и отидох бързо до коня си, на него не му правеше впечатление жегата защото все пак той бе мъртъв.
Той нямаше очи само кухини от които излизаше черен дим, самият кон бе изпълнен с черната ми магия.
Приятели.. Провикнах се,отивам малко на сянка защото ще пукна от жега тука казах със саркастичен тон,
хванах коня за ездата и потеглихме заедно до най-близкото дърво което простираше приятна сянка под която можех да си отдъхна без да умра от жегата на изгарящото слънце.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 16, 2016 20:13:03 GMT
Усмихнах се на Ридиана.Гавраил..така ще се казва.Благодаря че ми каза че е женски.Слязох от коня и седнах на земята,като започнах да си чистя жезъла.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 16, 2016 20:26:31 GMT
Всеки бе засилил на някъде.Обикаляйки около каруцата забелязах зеления гоблин.Не се изненадах от външността му.Бях виждала и по лоши неща.Той стоеше и подсмърчаше.Не можеш да го гледам как се мъчи, болката му караше сетивата ми да се изострят и да усещам отрицанието и мъката си.Извадих от ножа си и срязах малко от дрехата си.Подадох му парчето плат и той го взе.След това избърса лицето си.Стисках устни в линия и се стараех да не показвам емоция.И тогава едното ми око потрепна и устните ми се изкривиха са момент.Животното го бе забелязало и помръдна уши.Отделих достатъчно от времето си.Обърнах се и тръгнах към най - близкото дърво, за да се отдам на почивка и писане.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 16, 2016 22:56:20 GMT
След една чудесна битка и часове почивка, всичко сякаш бе чудесно. Раните бяха отдавна излекувани, сякаш никакви стрели не бяха проникнали в плътта им - проклети магьосници и чудатото им лекуване.
Е, за няколко часа всеки имаше какво да прави - Шанара кръщаваше коня си Михаил, после разбираше, че е мъжко, затова разбира се, го кръсти Гавраил?
Рироу пълнеше коня с черната си магия, та чак през очните му кухини да излизаше, а Афреа докосваше волските съзнания и гоблинските сърца. Ридиана от друга страна се сприятеляваше доста с гоблинчето.
- Аз... Тоби. - представи се гоблинчето на Афреа, докато тя го хранеше с късове хляб, и на Ридиана, която също полагаше грижи за него. - Аз.. племе Зъбати. Племе хвана шомпъл и ламаринена кутия. - въпреки многото време, с което разполагаше, на човешки само това успяваше да скалъпи. Не след време решиха, че почивката им бе привършила. Вече бе късен следобед, може би 5-5:30.
Измежду гъстата растителност на гората се забелязваха смачкани храсти, стъпкани треви и изпочупени клонки, одраскани кори на дървета – всичко това образува малка пътечка на север, водеща по-навътре в гората. По земята ако се затърсите по-усърдно, даже намирате капки човешка кръв.
- От ламаринена кутия. - промълви Тоби докато крачеха напред. По следите още напред, Ридиана, като по-свикнала да гледа надолу в краката си за да не й се забелязва погледа под качулката, забеляза нещо малко и златисто... Златен пръст, чист без гравировки.
***
Докато вървите по пътя, Тоби е пръв. На земята насред тясната пътечка между гъстите храсти, едно дърво е наклонено така, че трябва да се наведеш наполовина, за да преминеш напред. На Тоби, който е доста по-нисък му е лесно да мине прав. Пред него по пътеката има голямо лайно колкото диня, на около няколко дена. На самото лайно има малки гоблински стъпки, и виждате как Тоби стъпва върху него.
- На лайното. Важно! - казва на Ридиана и Афреа ухилено гоблинът, но не беше същата зла усмивка, която имат те по принцип, когато са в група от другарчета.
|
|
Афреа
Играч
Posts: 49
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 17, 2016 5:00:41 GMT
Щом е важно да настъпим това нека го направим няма капан,защото гоблина пръв го настъпа,така че е безопасно...поне според мен.-казах аз и се обърнах към групичката.Също така гледайте в краката си за евентуални капани или препятствия,трябва да сме тихи и предпазливи.А сега нека се залавяме за работа.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 17, 2016 6:20:17 GMT
Вървеше зад тях оглеждайки се ,а след като видя диненото лайно спря на място.Искаш да го настъпим?Погледнах в краката си за секунда.Аз нямам обувки..........боса съм , а това лайно е мръсто.Не искам!
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 17, 2016 7:11:25 GMT
Престъпвайки бавно до Шанара и казах с деликатен тон.
-Този екскремент не е мръсен, ти също го имаш в червата знаеш ли ?
-Дами ето така се прави изрекох със самодоволство и сгазих лайната и с двата крака.
-Да не би да съм мъртъв сега..хмм, обърнах се с усмивка към Шанара.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 17, 2016 7:44:18 GMT
Бях потресена,но реших че трябва и аз да мина.Минах,вода се стече от очите ми.
-Много е гадно.......!
|
|
Афреа
Играч
Posts: 49
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 17, 2016 8:23:48 GMT
След настъпаното ако продължих напред без дори да се замисля,не ми направи впечатление реакцията на Шанара.Може би трябва да понамирисваме малко като гобленчетата,за да не ни подушат миризмите останалите от племето и да не правим излишно впечатление още от далече ...Обърнах се към Рироу и се усмихнах,след това продължих напред и се наслаждавах на зелинината около нас като подритвах леко гнома,за да не се отплесва тъй като беше доста отнесен и се притеснявах,да бе ни да ни заведе някъде другаде..
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 17, 2016 8:46:24 GMT
Всеки подред стъпваше в голямото изпражнение. Когато Рироу Бейн с големите си мъжки крака (а знаете какво казват - големи крака... голямо ходене), та когато стъпа в лайното, едра шишарка падна от дървото точно отстрани на лайното, задействайки мечи капан, който сви ръждясалите си зъби и окова шишарката на място.
Досега, капанът беше покрит с трева и затова не се виждаше, но малка тежест върху него го активира. Особено ако някой избереше да стъпи настрани от лайното, вместо в него.
- За хора, смърдящи хора. - промълви Тоби, който се справяше все по-добре с човешкия език. Ниското зеленокожо същество продължаваше по пътечката напред.
Ако групичката искаше да продължи напред:
Краят на пътеката водеше до входа на пещера, в скалите на стара могила, водеща напред към тъмната вътрешност. По подът на пещерата леко течеше вода, вливащата се в малко образувало се блато отстрани на входа на пещерата. В самото блато бяха забити дълги прътове, чиито краища завършват с дузина черепи, по които още имаше плът. Входът на пещерата беше висок около три метра и също толкова широк, но сякаш след десетина крачки навътре, все повече и повече се разширява нагоре. Таванът навътре достига десетина метра и беше тъмно, като съвсем лека светлина идва от входа, докато не завиеха в някоя посока. Миризма на гнила плът, на мокро куче, и ако гуменките можеха да имат сутрешен дъх- това щеше да е. Температурата вътре е около 30 градуса, но заради липсата на въздушни течения се чувстваше доста повече и започвате да се потите. Почти хипнотично капене на кондензирана вода от сталагтитите на тавана се чуваше постоянно, а и до краката ви от лявата страна имаше малка рекичка, идващата от вътрешността на пещерата.
По краткото обяснение на Тоби, можете да си представите вътрешността на пещерата така:
|
|
