Рироу Бейн
Играч
Posts: 83 
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 17, 2016 20:28:26 GMT
Прекрасен ден се простираше над кралство Андмор, селяните работеха с щастие и жизнерадостно пееха народните си песни, сякаш тази цялата картина на щастието никога няма да приключи.
В същият прекрасен ден под радостното слънце бе откраднати магическите руни на крал Ансил.
Тези магически руни на защитата , защитаваха стенитe на кралството докато не бяха откраднати.
Кралят бе изпратил съветникът си да събере най-добрите си хора.
Съветникът обиколи цялото кралство докато не намери двамата герои на Андмор.
Тези герои вдъхваха надежда ,сигурност и вяра.
Най-мъдрият и силен магьосник в кралството,Уфеус и най-добрият по душа и способности да контролира земната руна Лекс Грийн елфът.
Когато пристигнаха двамата герои и съветникът в самият замък на кралят, в този момент Ансил кралят на Андмор погледна героите с лице което бе изпълнено с отчаяние но сякаш когато ги погледна, частица надежда се пробута в съзнанието му.
-И така герои на кралство Андмор, приемате ли задачата да спасите кралството като върнете магическите руни на кралството ни.
Магьосникът се обърна към събеседникът си и го попита.
-И така Лекс Грийн приятно ми е аз съм Уфеус, ще е добре да се опознаем преди да тръгнем на това опасно приключение заедно не мислиш ли изрека старият мъдър човечец който бе се подпрял на дървената си тояга леко изгърбен облечен в старата си роба която покриваше старото му тяло.![]() ![]()
Attachments:attachment (29.22 KB)
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 17, 2016 20:33:51 GMT
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 17, 2016 20:55:37 GMT
Лекс бе пред една сергия за народни билки и се пазареше с възрастна дама, която се опитваше да го убеди, че развален тигров нокът можеше да бъде използван за направата на поне десет отвари за ловкост, че и май се опитваше да го метне с две-три жълтици.
- Ей, бабенце. Тия котешки истоуии не на мен, достатъчно вуеме съм в бизнеса. - опитваше се да я накара да се върне на земята. През това време, говорът на продавачите утихна, сякаш се задаваше неприятност.
Група бронирани мъже с кралския знак по тях, заедно с мъж, облечен в благороднически одежди стояха зад елфа. И кашляха, за да привлекат вниманието на единствения човек, който не ги бе забелязал.
- А! - стресна се Лекс когато видя купчината мъже зад себе си, и изтърва тигровия нокът на земята, който тъй като се беше развалил се разпльока. Погледна към билката и каза: - Това няма да го платя.
След няколко минути тихи разговори на улицата:
- Как така са откуаднали защитните ни ууни? Това поставя цялото куалство в опасност... - момчето бе шокирано, но кралството се нуждаеше от него. Унесен в разговор със съветника, те се насочиха към замъка.
Минути по-късно, той вече бе коленичил пред краля в тронната зала:
- Куалю. - най-сериозно изрече елфа, докато кимаше, давайки съгласието си за отговорността, която му бе възложена. До него бе възрастен мъж, с дървена тояга, който представяше себе си като Уфеус. След десетина загубени дуела с дядовци и баби, Лекс бе научил да не се ебава с тях и да почита възрастните - щом бяха оцелели досега, сигурно имаше причина.
- Аз съм Лекс, Лекс Гуийн. - елфът стисна самоуверено ръката на стареца и макар несъзнателно, провери силата му и начина, по който се ръкостискаше. - Мисля, че е по-добуе да научим всичко възможно за случилото се, вместо да се опознаваме, съжалявам за което. Майка ми и буат ми сега живеят спокойно в Андмоу и няма да си го пуостя, ако загинат защото съм бил зает да се опознаваме. - след кратко оглеждане наоколо, той отправи поглед към съветника на края и попита:
- Кога са били откуаднати ууните, откъде точно? И имате ли някаква идея кой би могъл да го напуави? - Лекс гледаше по очите на хората наоколо за реакция - най-малкото трепване можеше да значи, че в ума им е изплувал някой, който можеше да е извършил саботирането на кралството.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 18, 2016 7:40:16 GMT
Старият Уфеус се усмихна и се засмя тихичко.
-Ти си един много забавен елф.
Неловка тишина се простираше в залата която бе с позлатени стени и под, в този момент кралят се настани по-удобно на трона си и заяви.
-Ние не знаем кой точно е откраднал руните но имаме следа, един от стражите ни , докато е бил на пост през нощта е видял човек със среден ръст облечен с черна роба която покриваше цялото му тяло, той бе тръгнал на север от замъкът.
-Ще ви дадем провизии и за работата ще има и тлъста награда заяви кралят изкарвайки от кралският си сейф едно ковчеже което бе златно и дрънкаше, сякаш бе пълно със златни монети.
-Е какво чакате произнесе се кралят вдигайки ръце във въздухът с запитване, руните няма да се доставят сами.
Уфеус побутна елфчето.
-Хайде мъник да тръгваме преди кралят да се е разстроил.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 18, 2016 7:45:03 GMT
 Уфеус. |
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 18, 2016 8:09:32 GMT
Лекс отвърна поглед от показаното ковчеже. Нима запазването на животите на всички в кралството, включително семейството му не беше достатъчна награда? Обърна гръб на краля и закрачи заедно с Уфеус към изхода на тронната зала.
- Пуедлагам пъуво да потъусим стуажата-свидетел. "Суеден уъст с чеуно наметало" - не звучи особено описателно. Искам да пуовеуя дали този стуажа наистина не е могъл да види повече, или ни пуаща за зелен хайвеу. - Елфът гледаше напред замислено. Може би стражата им даваше грешни описания, които звучаха правдоподобно, а всъщност участваше в кражбата. А дори и стражата да беше искрен - информацията бе твърде малко за да се започне разследване.
- Ти какво мислиш, Уфеус? - попита го Лекс, докато бяха в двора пред замъка и се оглеждаше за някой, който да ги снабди с провизии, за да могат да тръгнат час по-бързо.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 18, 2016 8:34:41 GMT
Докато елфът питаше Уфеус какво мисли по случаят, слаба но красива дама с руси коси и сини очи се притича до героите да ги дари с провизиите които им бяха нужни за пътешествието си, но бързайки тя се спъна и пръсна всичките провизии, удряйки се лошо ръката сложена пред лицето и за да не го нарани от падането си.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 16:36:25 GMT
- Леле, мадмоазел. - реагира Лекс и веднага й помогна да се изправи, опитвайки и да я изтупа от прахта от земята, но успешно единствено докосна две-три пъти гърдите й, дупето и други части от тялото. Момент по-късно се усети какво прави, ококори се със зачервени бузи и преглътна бавно.
Проверка на обаянието за съблазняване.
KQc16CwU+2
- Аз такова, Лекс съм. - ушите му бяха твърди и щръкнали нагоре. Самата ситуация го представяше като перверзник, възползващ се от ситуацията, но всъщност просто се опитваше да й помогне.
·
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 19, 2016 18:31:51 GMT
О благодаря ви млади господине, каза младата синеока дама доближавайки устните си до бузите на елфа за да го дари с благодарна целувка.
-Заповядайте провизиите герои, изрека поглеждайки към дългоушкото и подхвърляйки му въздушна целувка вървейки към домът си.
-Е малкия май дамата си пада по тебе не мислиш ли, изрека старият Уфеус с усмивка на устата.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 20:19:42 GMT
Целувка, след такова неловко представяне. И то от такова красиво девойче. Ето защо Лекс и Уфеус трябваше да спасят това кралство. Мамка му. Твърде много кръв навлизаше не където трябва.
- Аааугх! - опита се да изръмжи със своето Л вместо Р, и стегна бицепсите си от нищото, което предотврати ерекцията.
- Да, да, уазбира се, Уфеус. Момичета като нея са пуичината големите пътища между Андмоу и Невъууинтъу да са толкова известни. - Лекс метна голямата раница на гърба си. Нямаше да проверява на момента какво има вътре - разчиташе на съобразителността на прислугата на краля. - Води към мястото, където ще е този стуажа в момента. Сигууно в казаумата или на пост?
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 19, 2016 20:43:01 GMT
Магьосникът подпря ръка на рамото на Лекс.
-Към портите Лекс Грийн, там ще намерим стражата, може би е на пост , а може и да спи, каза старецът смеейки се.
Двамата герои започнаха да се запътват към огромните каменни порти на Андмор които показваха силата и сигурността на кралството.
-Е малки приятелю мислиш ли че ще успеем да се справим с тази трудна задача.
Задавайки въпроса на младият елф и прекрачвайки до портата те вече бяха стигнали до стражата който явно бе позадрямал облегнат на каменната стена до огромната дървена порта , която бе входа за кралството.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 20:49:43 GMT
- Man, fuck you, why you gotta be so obnoxious... - наежи се изведнъж Лекс. Може би твърде много му идваше държанието на стареца. - Паудон за елфския ми, Уфеус, но не съм дете! Вече съм на 19 и щом заедно с теб бях повикан да тъуся ууните, значи куаля осъзнава... силите ми. - Самият Лекс не си вярваше на думите и започваше все повече да се замисля защо наистина бе избран. Вярно, имаше някакъв талант, но не можеше да се мери с мъже от калибъра на Уфеус. От друга страна, нямаше да се остави да го третират като малко дете.
- Изисквам... извинение. - опитваше се да излъчи самоувереност и да внуши авторитет в стария магьосник. Самоувереността му бе нарушена за части от секундата от мисли като: "Ами ако всъщност Краля ме бе избрал като чирак на Уфеус, за да го масажирам ако си сецне гърба при изричане на някое заклинание? Не искам да съм масажор, не отново."
Проверка на обаянието за slight intimidation:
GJ|UUnyy+2·
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 19, 2016 21:00:14 GMT
Уфеус се усмихна радостно и погледна Лекс Грийн с тъмносивите си очи.
-Значи искаш да се държа с теб като с голямо момче, добре, но знай че ще ги познаеш по делата, а не по думи или титли Лекс Грийн, заяви старецът с изражение на човек който е изстрадал много.
-Така да бъде Лекс Грийн, ти не си дете, прав си, пораснало момче със стандарти и разумно мислещ елф.
-Сега докажи го и говори със стражата за ''човека с черната роба'', но първо те съветвам да го събудиш внимателно, изрече с лека ехидна усмивка прокраднала се на лицето му.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 21:11:53 GMT
- Уадвам се, че мислиш така. - макар Лекс и Уфеус да бяха на едно мнение за момента, Лекс нямаше чувството, че е получил подобаващо извинение, а още по-снизходително поведение.
На момента, Лекс и Уфеус стояха пред един заспал на пост стража - мъжът си имаше и столче и масичка пред себе си, и трябваше да защитава сигурността на кралството. Такива мъже бяха противни за младия елф. Щеше да бъде грубо обаче да го наплюе в лицето.
Земният маг се прокашля няколко пъти в опит да разсъни човека, докато стоеше спокойно на 3-4 метра от него. Или това, или можеше да му шибне заклинанието познато като "ЗЕМИ това паве ве, боклук".
- Кхъм кхъм. Добуо утуо. - промълви раздразнено елфа. - Вие ли сте видели човека с чеуната уоба, отпуавящ се на севеу, по вуеме на куажбата на магическите ууни, пуедпазващи гуада? - Елфът стоеше със скръстени ръце, най-вероятно за да ги държи някъде и да не удари стражата.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 7:29:06 GMT
''Търпеливо'' чакайки стражата да се събуди Лекс Грийн се изнервяше допълнително.
-Кой е там? Измънка стражата със затворени очи.
-Оставете ме на мира селяни, отново измънка но с по дрезгав тон.
|
|
