|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 7:50:25 GMT
- Ще го намушкам със сабята си, честно. - промълви през зъби Лекс. Проклети закони. Елфът свали бавно и търпеливо ръкавицата си, докато все още кашляше звучно. Направи няколко стъпки напред, за да в обсега на стражата и кресна: - Ставай, чеуво свинско! Лешпеуин! - и с ръкавицата си плесна стражата по бузата, което беше върховна обида над честта на някой и се приемаше като покана за дуел от някои.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 8:22:27 GMT
Едрият мъж с тежка и лъскава броня изписваща знака на кралството,червен дракон и през него минаващ вертикално меч, се изправи с изписана жестока ярост на бледото му лице. -Какво си мислиш че правиш малко елфче изрече със заплашителен тон, готов сякаш да натупа Лекс Грийн. -Мислиш че може да се подиграваш с кралската стража безнаказано, хвана Лекс Грийн за ръката и го стисна здраво. Преди да стане гледката по-грозна Уфеус се приближи и използва магия между тях за да ги отблъсне един от друг. Странна и невидима сила отблъсна силно двамата за малко се сбили. Кралската стража падна и се удари в портите, а Лекс Грийн на каменистата земя. -Спрете! извика старецът с налагащ се тон. -Ще се избиете преди дори да върнем руните. Стражата погледна с извинение към Уфеус. -Вие ли сте О велики Уфеус, съжалявам за поведението си,простете ми. -Сега по същество, искам да ми кажеш повече за този ''човек с черната роба'' който открадна руните. -повдигайки поглед и изправяйки се показа стойката на един войник на честта. -Не мога да си спомня повече, но мисля че имаше бяла брада и дървена пръчка която наподобяваше на жезъл, изрече стражата потупвайки устните си с показалеца. -Знаех си Лекс, бързо, стражи отворете портите веднага, нареди Уфеус. Войните махнаха дървената греда която служеше като голям и здрав ключ, бутнаха огромните дървени врати покрити с метални ленти, скърцащи звуци се издаваха докато вратите се движеха. -Готово господа, може да продължите изрече стражата със незнаен страх изписан на лицето му. Хайде Грийн какво чакаш идвай.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 8:34:11 GMT
- Ти ако си куалска стуажа, аз съм мамут ве! - изкрещя Лекс неособено заплашително и в този момент литна назад. Мамка му, каква силна магия имаше Уфеус. На Лекс магиите бяха по-скоро да размества чакълчета. Изправи се от земята и изтупа зеленото си вталено облекло, но докато направи това, едрият мъж вече си припомняше всичко. Уфеус явно имаше някой заподозрян предварително, щом отвърна със "Знаех си". И не беше споделил опасенията си с Лекс - отлична работа в екип. - Не сме пуиключили с теб. Когато се въуна с ууните, ще те науча на обноски. - добави елфът и обърна гръб на това леке, следвайки Уфеус, минавайки през портата. - Абе, коне защо не вземем? Все ще има два свободни коня от кавалеуията на Андмоу и ще достигнем по-бъузо до твоя стау пуиятел на севеу. - изпитателно той погледна Уфеус, за да му провери изражението. Как ли щеше да реагира на това налучкване на сляпо?
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 10:09:35 GMT
-Браво Лекс Грийн, забравих за конете , благодаря че ми напомни, все пак остарявам нали знаеш, отвърна старият Уфеус с подхилване. -Ще отидеш ли да кажеш на стражата да докара два коня и този път докажи че си пораснал моля те, каза Уфеус с присвити вежди.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 10:15:05 GMT
Преминавайки през вратата обратно, Лекс Грийн посочи стражата с пръст и каза: - Пуедупуедих те, че ще се въуна. - със изключително сериозна физиономия, но после продължи: - Може би след седмица-две. Сега от теб искам два коня, за да изпълним на куаля зауъката. И да са подковани тоя път, моля те. - разпореди се набързо елфът и сложи ръце в джобовете на мантията си.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 10:39:02 GMT
Разбира се ваше превъзходителство, отвърна войнът с подигравателна усмивка. Стражата се запъти до местната конюшня и взе два от най-добрите коня. -Заповядайте сър, друго ще искате ли ? Отново с тази усмивка, сякаш се заяждаше с младият елф.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 10:45:53 GMT
"Твоята молба за напускане на армията, лайненце такова." - мислеше си Лекс, като в мислите си правилно казваше Р. Но в реалност, отвърна със снизходителна усмивка, която от по-разсеян човек, щеше да бъде объркана за учтива. - Не, това ще е, благодауя Ви. - секунда по-късно Лекс вече бе преметнал чантата си с провизии върху дисагите на кафявия кон, а белия щеше да е за Уфеус (заради бяла му коса). Метна се отгоре върху животното и започна да му гали гривата успокояващо. Биваше го с животните, вероятно заради земната му руна. - Айде, Уфеус. Скачай гоуе. - промълви за последно елфа преди да плесно НЕЖНО юздите на коня си, който кръсти Спарки.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 11:25:42 GMT
Уфеус се доближи до Лекс и го попита. -Лекс Грийн отвърна старецът със задълбочено мислене за нещо. Старият магьосник се доближи до лицето на елфът и докосна с ръка младото му лице и докосна с показалеца си третото му око. -Знаех си , ти си специален,ето защо кралят те извика и ти се довери. -Млади Лекс Грийн имаш специална дарба, дарбата на руните. -Виждам че си роден под руната на земята,много силна руна, хмм; може би една от най-силните. Хайде сега да тръгваме отвърна Уфеус с лице на старец което бе изпълнено с надежда щом разбра за силата на Лекс Грийн и сякаш започна да се обръща с уважение към младият елф. Двамата герои потеглиха към гъстата гора на Андмор, там бе видян за последно крадецът, каза старецът посочвайки с пръст напред. Докато двамата герои си приказваха за интересни събития които са прекарвали, стигнаха до зелената и гъста гора, пред която имаше два пътя един който продължаваше напред, другият свиваше наляво и се стесняваше. -Е Лекс Грийн според теб на къде да се запътим , пита старецът със скръстени ръце и вдигнати вежди. -Довери се на интуицията си млади магьоснико отвърна старецът сякаш знаеше как да напътства младият елф. .
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 18:08:40 GMT
"Той защо ми докосва мястото между веждите? О, не, божке! Дано не съм забравил да си оскубя веждите. Пак." - мислеше си разтревожено елфът, докато беше забил очи върху пръстта на стареца, ставайки кривоглед за секунда. Лекс бе с изкуствено изрусена коса и беше доста загрижен за външния си вид. - А, туето око. Сила? Мхм. - Лекс си въздъхна. Играта му на вежди, разбира се, бе перфектна. - Нямаше да спори със стареца, който очевидно си бе намерил причина да го уважава. - Интуицията ми подсказва да използвам логика. Ако мъжът е минал от тук снощи, ще е оставил следи, или поне магическия си усет, като диуя. - Магът приклекна и докосна нежно земята на пътя, опитвайки се да усети лекия нюанс на чужда магическа аура, освен тази на Уфеус, или поне да усети скорошен натиск върху земята. Ако усетеше специфична магическа аура, преминала по пътя снощи, щеше да последва тази пътека, или поне самотни стъпки.
Magic roll: vUu1ociK+4 = 13 swags given·
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 18:21:43 GMT
Използвайки магия за да открие тази диря която търсеше Лекс Грийн се натъкна на черна диря от некромантска магия. Усещаше се към разклона от ляво. -Е Лекс Грийн успя ли да се натъкнеш на нещо, каза старецът галейки брадата си.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 18:25:44 GMT
- Ляво. Тясната пътечка, водеща към осамотено място най-веуоятно. Чеуна магия. Пасва ли на пуофила на твоя стау дуугау? - отново Лекс ръчкаше тази тема, докато дърпаше юздите на коня си, за да го накара да мине по тази пътека. Наистина мислеше, че Уфеус и заподозрения имаха някаква история.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 18:40:27 GMT
Тръгвайки към стеснената пътечка се стъмваше. Падна мрак над гората но сякаш идваше някаква синя светлина от дърветата. Поглеждайки напред се виждаше нещо което заприличваше на замък или бе нещо друго. -Опасявах се че ще стане така, промърмори старецът обръщайки се на другата страна. Уфеус спря конят си и се замисли за момент.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 18:47:05 GMT
Обстановката бе повече от потискаща. Синята светлина бе едновременно привличаща и обезпокояваща. Но думите на Уфеус съвзеха Лекс и го върнаха в реалността, само за да се скара на стареца. - Ей, ако не почнеш да говоуиш смислено, обуъщам коня и си туъгвам. А чантата с пуовизии е на моя кон. Нали така, Спауки? Та, Уфеус, бил ли си тук пуеди, или не? Какво ни чака напред? Защото в чантата има въжета, колби, видях и сол и железни и дъувени колове. Не знам дали ни пуащат да избиваме вампиуи, или да търсим ууни. - Грийн започваше да бръщолеви от притеснение. Знаеше, че се случва нещо, и че бе държан в неведение.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 19:12:49 GMT
Старецът се обърна към елфът, на лицето му бе изписана разтревоженост. -Добре Лекс Грийн нямам какво да крия прав си, ще ти разкажа малката ми тайна. Преди много години, ти не си бил жив още, кралството ни бе в пълен мир, имахме училище което обучаваше младите и любопитни хора на магията. Но един ден пристигна един необикновен ученик, млад тъмен елф желаещ да се изучава на черните изкуства, аз не бях съгласен но правилата казваха,;Всеки ученик има право да учи в каквато насока поиска;. Нямах избор и започнах да го обучавам на черните изкуства, тогава ги наричахме магията на некромантите. Минаваха години и години, той бе станал изключително напреднал, даже ме настигаше по знания и сила. Един ден отидох до домът му и почуках на вратата му, но никой не отговори за това пробвах да бутна вратата , вратата се раздвижи и се отвори, погледнах вътре, неописуема гледка порази очите ми , цялата стая бе обляна с кръв, по стените бяха начертани демонични знаци и изречения, черепи, органи , крайници, ужасът който бе изписан на лицето ми бе неописуем. Потърсех по сръчно и открих бележка на която бяха изписани няколко изречения с кръв. -Надминах те учителю сега ще построя свое кралство на мрака и ще властвам над мръсното ви нищожно кралство. Бях съкрушен , тъжен и съсипан. -Знаеш ли защо Лекс Грийн изрека Уфеус с сълзи стичайки се по старото му лице. Обичах го Лекс Грийн обичах го като свой син, грижих се за него като за свое първородно дете, но ме предаде безочливо и ще си плати за това, изрече старецът стискайки юмруци и зъби. -Сега разбираш ли Лекс Грийн , през каква болка съм преминал и защо се привързах към теб, не те обиждах като ти казвах малък елф, просто си припомнях моментите с Дарул. -Съжалявам ако съм те обидил с думите си, но говорих от сърце, отвърна Уфеус стискайки зъби и юмруци още по-силно, докато лицето ми бе подгизнало от сълзите.
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 19:34:18 GMT
Яздейки конете си един до друг, Лекс имаше възможността буквално да прегърне Уфеус, докато той бе към края на своята история: - Уазбиуам, old man. Таял сте надежда за това изпълнено с потенциал дете, а то се е пуевъунало във ваш вуаг, отуичайки всички моуални ценности, на които сте го учили. Аз не съм Дауул обаче. Даже съм алеугичен към домати и когато видя много куъв, се сещам за домати и ми се повдига. - даже в този момент, елфът обели очи за секунда сякаш щеше да повърне върху дивата грива на Спарки. - Ще спуем Дауул и ще го въунем към светлата стуана. - земният маг стисна юздите на Спарки и увеличи скоростта на ходенето му. - Някаква идея как да го победим? Лично аз бих искал катапулти по замъка му отпуеде, но може би ще е по-уазумно да говоуим с него пъуво.
|
|