|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 20:43:47 GMT
Лейди Шанара, Рироу Бейн, Афреа и Ридиана бяха достигнали до каретата си с двата съживени коня и двата вързани гоблина. Вагонът все още бе там и успешно го преместиха обратно на черния път към Фандалин.
Накъде искаха да поемат бе отново изцяло тяхно решение.
Часът беше 8 часа вечерта, беше горещо и задушно, а щурците наоколо свиреха като невидели (като Чарлс Рей).
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26 
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 20, 2016 21:17:06 GMT
Бе доста късно.Вървях някъде отстрани на каруцата и се опитвах да не се набивам на очи.Бях загърнала лицето си с крайчеца на качулката си.Въздухът буквално вреше и това ми помагаше да дишам нормално.Отпих глътка вода от бутилката си.Сетих се за пръстена ми в торбичката с билки.Проверих го, все още бе там.Сложих си го, добре ми стоеше, жалко че не можеше да го оставя на пръста си, прекалено скъпите накити не бяха предназначени за показ.Свалих го и го прибрах отново в кесийката.Жегата бе убийствена.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64 
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 21, 2016 7:15:01 GMT
Бях си запушила ушите.Не поназях този шум на щурците.Малко по късно отидох да пия вода след което се върнах и седнах до коня си.
-На къде ще продължим
|
|
Афреа
Играч
Posts: 49
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 21, 2016 19:46:58 GMT
-Нека първо си починем,утре сутринта ще решим накъде да поемем.-Отидох близо до храстите където имаше паднали дървета,преместих ги,за да има удобно място за сядане,след това направих огнище обградено с големи камъни и запалих лагерен огън.Бяха ми останали достатъчно картофи за едно ядене,опекох ги и се провикнах:
-Хайде на вечеря,идвайте преди да съм изяла гозбатаа.-усмихнато и топло се провикнах аз...
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 22, 2016 10:42:46 GMT
Обърнах се рязко когато чух картофи.
Явно Афреа знаеше любимата ми храна.
Запътих се бързо към нея и картофите.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 22, 2016 15:02:18 GMT
Афреа ни повика за картофи и всички се втурнаха към огъня.Аз предпочетох компанията на конете и останах до каруцата.Свих се зад нея, запалих свещ и почнах да си пиша в тетрадката някакви заклинания.Звездите бяха прекрасни.Отпих глътка вода и се облегнах, за да ми е по удобно.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 22, 2016 15:23:20 GMT
Най-приятно бе да хапваш картофки, докато гоблинските затворници гладуваха и живота на един погубен воин лежеше на съвестта ти. Вече бе късно вечер, огънят утихваше. След още час обсъждания в групата, повечето заспаха.
Събудиха се на следващата сутрин, към 6-7часа - тревата беше влажна и температурата бързо се вдигна от 10градуса на 25. Щеше да е поредния слънчев ден. Бяха само на 4-5 часа път от Фандалин - гоблините все още бяха вързани за каретата, заспали.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 24, 2016 10:55:59 GMT
Отворих очите си търкайки ги учестено.
Изправих се бавно и извиках на другите:
- Хайде ставайте..став.. - но се оригнах и се разнесе аромат на картофите от снощи. Запътих се до коня, погалих го и го почесах по муцуната.
- Дайба и слънцето му пак ще ми спука гъза от жега - взирайки се в слънцето му се мръщех.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 25, 2016 15:33:08 GMT
// Беше малка възможност героите ви да обсъдят случилото се досега, да изразят характер, ама се бавите мега много Каретата с воловете беше приготвена на пътя за Фандалин. Вече бе 10ч, всички се бяха разсънили.
На страничните предни колела бяха завързани двете гоблинчета, така че когато каретата се движеше напред, те се въртяха и след кратко пътуване започнаха да си повръщат в собствените усти.
Юздите на воловете бяха държани от Ридиана и Афреа, седящи една до друга, а пред тях яздеше Рироу Бейн на своя разпадащ се кон. Лейди Шанара, на коня си, който през нощта се беше смалил с няколко сантиметра, сега бе заприличал съвсем леко на пони. Конят имаше странна издутина на челото си, като голяма подкожна пъпка, която магиите на собственичката му не можеха да излекуват.
*****
Калният тесен път ви води до малка падина и за пръв път мяркате с поглед градчето Фандалин. То се състои от 40 или 50 несложно направени сгради от цели дървесни трупове, някои изградени върху стари парчета камък, останали от руините от преди стотици години. Около малките скромни сгради съществува руинна стена от големи каменни блокове, покрита в бръшлян и лиани. На времето на същото място е съществувал голям град с развита икономика, за който сте чували бегло легенди. Повечето от новите сгради са поставени директно от двете страни на главния път за вагоните, който се разширява в кални улици навътре в града, а главната улица води към имение в окаяно състояние, намиращ се на могила в източната част от града.
Когато се приближавате, виждате групи деца, играещи си на гоненица и криеница, а по-възрастните жители работят – кой мъкне дърва, кой копае основите за нова сграда. Усещате миризмата на бор и на стърготини, шумът от блъскане на чук по пирони и колове, както и дузина кудкодякания на кокошки и други пернати животинки, обикалящи из задните дворове на някои сгради. Хората гледат към вас докато вървите насам, но бързо продължават да си вършат работата.
По дървени табели с ясно показани символи, виждате, че около главния път се намират:
Таверна „Каменната могила“
Търговски пост „Провизии при Бартен“
Търговски пост „Кирка“
Мегдана
Олтар на Тимора, богиня на късмета.
Магазини за дрехи, храна, инстрменти“
Ябълковата градина на Едермат
Магазин за броня „Лъвов щит“
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 25, 2016 18:12:12 GMT
Пристигайки в този град се почуствах страхотно, мислейки си за пивото което ме очакваше.
-Е хайде какво чакаме, да се нахвърляме на бирата и яденето извиках мъжествено с акцент на дларф и се втурнах към таверната, буквално тичайки.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 25, 2016 18:57:49 GMT
- Мамо. - едно малко момиченце по-близо до тях посочи с пръст коня на Рироу, който той просто заряза сред пътя. - Защо... от този кон стърчи нещо? - тя сочеше към стрелите с черните пера. Майката затвори очите на детето си с длан и я отдръпна настрани. - Това са... нови... бълхи, мило. - Ама защо имаше петна и кръв? - Това е боя, и конете обичат да се гримират. - А защо от очите му излизаше тъмнина. - Поне имаше очи, стига, моля те. - ядоса се майката най-накрая. ....  Таверната беше масивна каменна сграда с дървена врата за вход. Страноприемницата изглеждаше поддържана. Пред нея висеше табела, на която пишеше:
"Таверна Каменната Могила".
Вътре го посрещна дружелюбен мъж на около 45 години, с уредяваща кестенява коса, зализана назад, с малки очилца пред очите и леко коремче. Беше с униформа на барман.
- Здравейте. Тоблен Каменомогилов, с какво мога да Ви помогна, млади господине? - мъжът бързо насочи поглед към дрехите на Рироу - окаляни от въргаляне в гоблински бърлоги и окървавени.
Мъжът изглежда сякаш посрещаше всичките си гости в таверната така - вътре бяха заети 2 от 6 маси (3 мъже/2мъже2жени)
Все пак бе обед. |
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 26, 2016 16:14:38 GMT
Когато Рироу хукна първосигнално в кръчмата.Реших да не отреагирам.Дори не направих гримаса.Слязох от каруцата и без това пътуването бе дълго и не ми харесваше, че трябва да седя в каруцата.Проверих гоблините. Бяха уморени и си почиваха.Не изглеждаха добре.Сипах им вода от провизиите, които имахме.
-Ще се разтъпча.-рекох на каквото бе останало в каруцата и тръгнах.Краката ми ме отведоха в храма, където имаше Олтар на Тимора, богиня на късмета.Седнах положих ръце пред него за минута две, след това загребах с шепи от водата и измих лицето си.Помолих да бъдем успешни в мисията.Известно време стоях сама там.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 26, 2016 19:36:10 GMT
Последвах Рируо.Нямаше какво друго да правя
-Никога не съм ходила на такива места.Какво ще правим сега!?
Казах заинтересовано и ентусиазирано
|
|
Афреа
Играч
Posts: 49
Руна: Огън
Сила: 5
Ловкост: 2
Интелект: 5
Обаяние: 2
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Афреа on Feb 26, 2016 20:46:32 GMT
Всички се пръснаха на някъде,останах сама с конете,воловете и зелените чучела.Ридиана беше дала вода на зелените бушмени ама те бяха доста изморени и изглеждаха много потресаващо,все пак ми трябваха живи и затова им дадох по едно картофче от останалата вечеря.Станах и отведох воловете и конете до таверната на сянка като ги завързах за по сигупно барабар с гоблините за едно дърво.
-Тъй като гледам никой не се грижи за своето, но нали съм добра душа ще ударя едно рамо...-казах си аз и след установяването ми пред таверната се отбих до градината за ябълки на име Едермат в случай,че ни потрябват пък и все пак трябва да храним не само себе си,но и животинките.
-Добър ден.-казах аз усмихнато на човека стоящ зад тезгяха.
-Какви ябълки можете да ми предложите,.става въпрос за коне,ако имате нещо, което е на разваляне може да се спазарим за по достъпна цена...
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 27, 2016 8:49:14 GMT
За Рироу и Шанара:
Тъкмо когато Рироу Бейн се готвеше да отговори на събеседника си, Тоблен Каменомогилов, зад него се появи Лейди Шанара:
- А, имате и компания. Перфектно, никой не обича да пие сам, предполагам. А стаята ви, с двойно легло ли да е? - веднага започна да предполага Тоблен, повдигайки леко очилата си за да огледа нивото на атракция между двамата.
За Ридиана:
Олтарът на Тимора е в центъра на града и представлява голяма статуя на качулата жена, изглеждаща дори по-мистериозно от Ридиана, с една вдигната ръка напред, сякаш хранеше гълъбите, кацнали в дланта й.
Наоколо бяха запалени стотина свещи и все още се палеха още - от беднооблечени мъже и жени, носещи на рамена кирки и лопати, след което се отправяха по черен път на юг и си говореха помежду си, сякаш вече с повече надежда.
- Здравейте, чадо. С какво мога да Ви помогна? Виждам, че не сте от тук. - успокояващ, равномерен глас я посрещна. Когато се обърна, Ридиана видя леко пълничка полу-елфка, изглеждаща сякаш е в 40те си, с дълга шарена коса (русо и бяло). Изглеждаше дружелюбна и смирена, в своите бежави одежди.
За Афреа:
На сергията за ябълки, която се намираше пред самата ферма, където се отглеждаха, беше затрупано с червени, зелени и жълти ябълки. Зад сергията, срещу Афреа стоеше една висока колкото нея жена, но във фигурата й имаше нещо странно.
- Добър ден, госпожице, здраве желаем, здраве желаем! Ако искате в лошо състояние ябълки, имам такива една камара, мога да ти ги дам без проблем, безплатно - и без това иначе щях да ги метна на прасетата. А хубава ябълка искате ли? Златна превъзходна сорт - жената отряза едно парче с дебелите си къси пръсти, след което й го подаде.
Секунда по-късно направи крачка в страни и се свали с 50-60см по-ниска. Оказа се, че беше хобит, стъпал върху няколко наредени касетки една върху друга. С куцукащо ходене, жената донесе една касетка с лошо качество ябълки пред краката на Афреа и й се усмихна широко.
- Тук ли ще се нанасяте? Проспериращ град е, да ви кажа. Хората са страхотни, атмосферата е уникална, особено когато някой миньор попадне на повечко злато или ерудиум. - хобитката стигаше до пъпа на Афреа, и стоеше на 1 метър разстояние, така че определено разликата във височината си личеше.
|
|
