Мините на Фандалин, Част Първа.

Усетих силна болка заради стрелата която се бе забила в ръката ми, хванах стрелата с здравата си ръка и рязко дръпнах стрелата,  усетих силна болка но се сдържах да не извикам, струя кръв се изстреля от ръката ми.
Веднага скъсах част от робата си с камата и я увих около дупката където бе стрелата стягайки плата.
С останалите сили призовах втора, по-голяма мъгла която обви целият вагон и нас, веднага изтичах незабелязано зад вагона до Ридиана.

1+3+5=9, което е под бронята на гоблините. Съжалявам.

Тъкмо когато златистите пеперуди на жрицата изпускаха огнена струя, Рироу Бейн простря тъма и върху този район. Ето защо от тъмния облак се чу само уплашени викове от гоблините, но нямаше жертви.
Сега всички четири героя, ранени, се бяха скупчили отстрани на вагона и бяха скрити.
Четири гоблина бяха покрити в тъмнина и най-вероятно се лутаха напред докато излязат.
През това време, до вагона, групичката се лекуваше с магиите на Шанара и пръстта от земята покриваше раните на Ридиана.

Рироу е на 2 кръв.
Афреа е на 2 кръв.
Ридиана е на 2 кръв.
Лейди Шанара е на 2 кръв.

Четири чифта стъпки се чуха от другата страна на вагона, както и едно ТУП, карайки каретата да се разклати. Волът измуча силно. Тъй като групичката бяха легнали на земята, виждаха под каретата краката на гоблините, които се движеха бавно и се придвижваха към задната част на каретата. Явно гоблините не бяха забелязали къде точно е групата в момента и тук се отдаваше възможност...

Разбирайки намека на Рироу ,аз бързо си обгорих раната на десния крак,където стрелата се беше забила и по най-бързия начин атакувах гоблина отляво възползвайки се от удобния момент. Излизайки на фронта замахнах яростно с устрието си право към гърлото на дрипавия зелен пръч.

Отдъзнах си малко ,след което призовах 5 пеперуди над каретата и им наредих да обстрелват гоблините с огнени топки.

Елементът на изненадата беше доста важен в тази битка - първо го имаха гоблините, но с малко тъмнина и една каруца прикритие, сега го имаше групата приключенци.
Афреа пое ролята на разсейване - претърколи се и застана с изваден меч пред четирите гоблина, които изръмжаха когато я видяха - в ръцете си държаха къси ножове. Тъй като имаше предимството на изненадата и разстоянието, успяха да среже гърлото на този който беше най-отпред и той опръска с кръв всички около него. Оставаха само три гоблина.
Единият от тримата, по-голям куражлия тръгна напред, но изведнъж кракът му бе захапан от тъмен вълк, призован от сянката на каретата. Вълкът издърпа съществото отдолу, откъсвайки буци месо от него, после се устреми към врата му и откъсна гръкляна. През това време врещящото гоблинче се опитваше да ръга с ножа си тъмната фигура, но буквално нямаше какво да удари.
Другите два гоблина, шокирани, бяха замерени с огнени топки. Двете ниски същества бяха на миг от сигурна смърт, когато едното от тях избута другото, запращайки го няколко метра настрани. Погледът му беше забит в огнените топки, падащи от небето. Реакцията, която можеше да си позволи, бе използвало за да спаси другарчето си, разбирайки, че няма да има време да спаси себе си. Малка сълзичка се спусна по зелената му кожа и миг по-късно се изпари, докато нагорещената му кожа изгаряше - всичко това на метри пред лицето на Афреа, държаща окървавен меч.
Сега настрани от каретата, около която имаше леки пламъци по пръстта, лежеше едно паднало гоблинче, физически здраво, но емоционално изтощено. Пълзейки назад, докато гледаше Афреа в очите, то можеше само да произнесе на човешки език:
- Не... не.. не смърт, не.

След тази гледка очите ми се насълзиха.Беше ми тъжно за този гоблин

Аз отидох до един от мъртвите коне и с няколко заклинания съживих мъртвото същество.
Месата на конят се разпадаха и се подаваха стърчащи кости от тялото му а черепът му бе на половина оголен.