|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 14:41:43 GMT
Y1HxcrWJ+5 за атаката на Рироу...
+4 за атаката на Афреа···
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 14:43:38 GMT
Кълбото от антиматерия се запрати към гоблина, който в последния момент я видя и скочи напред, само за да бъде посрещнат от острието на Афреа. Шат. Главата му падна отсечена чисто и се търкулна в огъня.
Сега в камерата имаше само трупове и нещата, които Лекси бе описал по-рано, но го мързеше да ги повтаря.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64 
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 19, 2016 15:00:50 GMT
Отидох до тялото на мъртвия мъж
-Не мога да му помогна сега......съжалявам
Чувствах се ужасно от станалото
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26 
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 19, 2016 17:50:36 GMT
Приближих се до трупа на човека.Приклекнах.Огледах раната.Докоснах лицето му и го завъртях на другата страна.Не чувствах болка, душата му бе напуснала тялото, а ужаса му го усещах преди да умре.
-Прибързаните решения, водят до фатални изходи. - взех пръст от земята и я посипах по тялото. -Какво смятате да правим от тук нататък?-обърнах се към останалите и зачаках решението им.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 19, 2016 17:53:26 GMT
Очите ми се насълзиха.
-Аз съм виновна за това..мислех си че ще успея,но се провалих
Изправих се.
-Не мога да продължа.Ще се върна при каруцата.....късмет
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 18:21:10 GMT
Огънят в центъра на камерата бавно угасваше, тъй като нямаше кой да го поддържа, а и кръвта на Силдар Хаууинтър се бе вляла в жарта.
Тъжна беше смъртта на този воин. За него се носеха легенди из Невъруинтър - той бе един от първите сержанти в кавалерията с грифоните, беше заслужил дузина медали в битки с орките от запада, а и беше заслужил един Медал за Бял Гълъб в битка, която разрешил не със сблъсък на две армии, а между себе си и пълководецът на орките на дуел, пощадявайки хиляди животи.
Силдар беше герой, винаги с тежка, но красива метална броня - подарък от Генерала на грифоните. Къде ли беше сега тази броня? В ъгъла на пещерната камера се виждаха съвсем леки проблясъци от лъснат метал, нещо което бе рядко срещано в гоблинска дупка.
// Platemail of the Griffon Rider. +5 броня, -2 ловкост. //
// Broken Blue Shield. +1 броня. //
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 19, 2016 18:37:55 GMT
Въздишайки от разочарование започнах да пристъпвам на зад към главната точка от където влязохме, казвайки с тих и смъмрен тон.
-Махам се от тука може би в другият тунел ще намеря нещо по смислено от кръвопролития и смърт.
Но този път реших да действам умно и безпогрешно, използвах магия за да изчезна в мрака и сенките, невидим за очите.
Запътих се към пътя, където ме водеше пещерната река.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 19, 2016 18:50:01 GMT
Излязох от пещерата и се запътих към каруцата,а през това време произнасях някакви молитви
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 19, 2016 20:27:49 GMT
Лейди Шанара, съкрушена от неспособността си да съживи мъртвия си другар, пое по пътя, който водеше към изхода на пещерата.
Рироу Бейн, жадуващ да разнищи това място и да намери нещо повече от кръв, продължи навътре към тъмнината.
Тук буквално, светлината и тъмнината се разделяха в противоположни посоки. Може би Афреа и Ридиана щяха да успеят да задържат групата заедно, или щяха да изберат страна - на светлината или мрака.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 19, 2016 23:28:34 GMT
Всеки хукна в безизвестна посока.Не можех да остана безучастна в това дезертьорство.Трябваше да се направи нещо по въпроса.
-Верни се обратно.-Креснах към посоката на Шанара.Реших, че най - напред мога да вразумя нея.-Върни се обратно, изоставяш хората си?-След това се обърнах в противоположна посока и помислих какво би върнало Рироу.-Бягаш сам?Войника никога не изоставя другаря си в битка.-последното го процедих през зъбите си.Опитах се да почерпя енергия от земята,получаваше се.., но дали щях да изглеждам достатъчно силна, че да ме послушат,това дори и аз самата не знаех.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 7:32:06 GMT
Вървейки навътре в пещерата следвайки пътят на реката, вече не се чуваха думите на Ридиана а само някакви шумове.
|
|
|
|
Post by The Dungeon Master on Feb 20, 2016 7:45:31 GMT
За Рироу Бейн: Стотина метра навътре по извития, пътят малко по малко се извиваше надясно и водеше до най-голямата камера на пещерата и достигна до мястото, от което извираше малката рекичка – пред него в краката му имаше големи маси вода, чиято вода се стича от дупка в стената – по каменната стена си личи несръчен опит на гоблинската технология – опит с десетина плоскости, напомнящи ви на тавани и врати на карети и вагони да спрат наплив от подземни води. Самите плоскости са пропукани, но се държат за стената от два борови дънера дебели около 15см.
Половината камера е във водата, а другата не, защото между наводнената и останалата част съществува изкуствено създаден бент от кирпич, кокали, дебел около 30см, висок метър и половина. Подпрян е от още 3 опори – малки дънерчета, колкото да държи в случай, че се понапълни малко повечко „локвата“.
В южната част на камерата имаше продължение, водещо на по-ниско ниво, откъдето се чуваха гоблински крясъци, ругатни. Вижда се премятането на пламенна светлина и няколко сенки как се движат в следващата камера, намираща се на по-ниско ниво.
Ридиана и Афреа все още бяха близо до трупа на Силдар и не можеха да вземат решение накъде да отидат. Виковете на Ридиана явно удряха на кухо.
Лейди Шанара бе излязла навън и слънчевата светлина я обгърна и започна да я зарежда, малко по малко. Тя се намираше до блатото на изхода на пещерата, където стърчаха коловете с набучени глави.
|
|
Лейди Шанара
Играч
Posts: 64
Руна: Светлина
Сила: 1
Ловкост: 1
Интелект: 6
Обаяние: 6
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Лейди Шанара on Feb 20, 2016 7:50:39 GMT
Спрях след думите на Ридиана,но не се обърнах
-ако сега продължим да навлизаме в пешерата е много вероятно да умрем.Трябва ми малко време на слънце за да си върна изгубената мана.Ще го съживя Ридиана....няма да го остава така,но ми трябва време.
|
|
Рироу Бейн
Играч
Posts: 83
Руна: Тъмнина
Сила: 2
Ловкост: 2
Интелект: 7
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Рироу Бейн on Feb 20, 2016 8:33:30 GMT
Чувайки тези ругатни и крясъци, реших да изпратя сянка която изписваше думите ; Идвайте бързо, на пода където бяха Ридиана и Афреа.
|
|
Ридиана
Играч
Posts: 26
Руна: Земя
Сила: 2
Ловкост: 3
Интелект: 5
Обаяние: 3
Здраве: 3
Броня: 10
|
Post by Ридиана on Feb 20, 2016 8:50:48 GMT
Отново хуквахме на някъде необмислено.След думите на Рироу тръгнах към местополужението му.Всичко ми се струваше като зле събран отбор, в който няма водач и всеки хвърчи на някъде.Реших, че да чакам Шанара да се съвземе и да се засиля да я утешавам, означава да не достигнем крайната си цел, все пак хора умираха всеки ден, и в най - скоро време трябваше да се научи да се владее иначе риска от опасност, бе голям.Обърнах се към Афреа, която все още стоеше до надписа.
-Идваш ли?-попитах.
|
|
